М.Монтен есе

“ Няма по естествен стремеж от стремежа за знание и за да го постигнем опитваме различни средства “
                                   Мишел дьо Монтен


Кои са средствата, за да постигнем знание?
Можем да приемем, че първите средства за постигане на всяко познание са сетивата и чувствата. Ние възприемаме нещата със сетивата си, но кой може да гарантира, че нашите сетива са достатъчни, че не ни липсва някое, което при това да е най – важното за познанието. Според Монтен усещанията мамят нашия разум, но и той от своя страна мами тях. Онова, което виждаме и чуваме, когато сме обхванати от гняв, не е същото, което е в действителност. Много неща незабелязваме, ако умът ни е зает с нещо друго. На чувствата е присъща измамната далечина на целите. Човек, обхванат от чувствата, се страхува или желае неща, които са в бъдещето. Следователно сетивата и чувствата не са сигурен източник на познание. Но и разумът, сам по себе си, не е негова по – надеждна опора. Много често човек заменя истинското знание с въображаемо т.е. със собственото си мнение. Съмнението е основният принцип на човешката мисъл и поведение. Да философстваш означава да се съмняваш, но и да се съмняваш истински, значи да философстваш. Това е един от пътищата към знанието. Истинското знание е в мислите, а не в думите. Съмнявайки се, човек не се задоволява с чисто духовната сфера, а изисква и проверяване на знанието в действителността. Знанието изисква ум, умението да се разпореждаш с него и ако те липсват никакво знание не може да спаси този, на когато те липсват. Целта на науките е да научават човека да живее. Мъдростта не е достатъчна, ако е само за мъдрия. С мъдростта трябва да си служиш. Увереността и знанието се оказват истината на съмнението и скептицизма. Според Еклесиаст мъдростта предполага страдание и който трупа знание, трупа печал, а монтеновата интерпретация е, че който трупа познание, трупа съмнение. Тогава какъв е смисълът на познанието, намирането на различни пътища за постигането му и достигането до мъдростта? Според Монтен единственият достоен предмет на философията е самопознанието на човека, а нейната главна цел е намирането на най – подходящото и съответстващо на човешката същност и предназначение поведение. Да познаеш себе си означава да опознаеш и другите.