Есе Глобализация

               

     Съдържа ли в себе си глобализацията своето разрешение


Терминът  “глобализация “ се характеризира с настъпилите промени в обществото вследствие на бурното развитие на технологиите, информацията и компютърната мрежа. (Още през 1962г. Маршал Маклуън улавя тенденциите за превръщането на света в “ глобално село “ в резултат на масовите комуникации, но те ще станат отчетливи едва през 90 те. години на нашия век).
Глобализацията води до създаването на един свят, в който националните държави не са вече централни актьори. Новата глобална икономика е извън контрола на отделните държави. Глобализацията се свързва с кризата на териториалната държава.Съществена особеност на глобализацията са не границите, а транснационалните потоци от идеи, стоки, символи, хора, образи, пари, неограничавани от граници в един постоянен процес на обмяна.  
Глобализацията е тенденция, която се разгръща в момента. Чрез нея светът се превръща в общо социално и културно пространство за намиращите се на съвсем различни места в реалното физическо пространство хора. Глобализацията се усеща в най – висока степен от жителите на големите градове, от младите хора, от непосредствените участници в изграждането й. Глобализацията носи както своите положителни, така й своите отрицателни ефекти.Колкото по – слаба икономически  и политически е една държава, толкова е по – откъсната от процесите на глобализиране.  От една страна глобализацията за тези държави е блян, мечта, а от друга  невъзможността им за участие ги обрича на изолация.За тези държави, които активно участват в процеса на глобализация този процес има историческа стойност, защото тя въздейства върху човешките интереси и ценности, лична идентичност, социална справедливост ………….. Тя налага императива да се мисли глобално и действа  локално.Чрез изброените до тук процеси целя да покажа, че глобализацията предполага налагане на определен тип западна култура и по – точно на американските ценности. Но глобализацията не трябва да се разглежда единствено като налагаща западен тип поведение. Много по – важни и интересни за наблюдение са процеси противоположни на изброените по – горе. Те са свързани с множествеността на перспективите, които от своя страна дават възможност на всеки човек сам да “ подреди “ своя живот като “ мозайка “  с най – различни парченца от различни култури и да сътвори един колаж. Така всеки индивид изгражда своята “ мозаична култура “, но това поведение не е случайно, а е продиктувано от механизма на съблазън. Това е свят на все по – големи възможности за индивидуален избор, позволяващ свободно движение.
     Това изложение ми бе необходимо, за да стигна до извода, че глобализацията усилва разпространението на една култура в “ световното общество”, в която съ – съществуват множество специфични, различни, традиционни култури, удържащи своите ценности и идинтичност. Логично възниква въпросът  как ще се удържа или от кого ще се удържа равновесието между стремящите се да наложат своите ценности култури? Затова и глобализацията  съвсем не означава край на културното многообразие. Голяма част от глобалната “ масова култура” е всъщност подплатена с локални идеи, стилове, жанрове музика, изкуство и т.н. Глобалната култура не е нещо единно, а представлява своеобразна мозайка, колаж.