Есе-свобода

Как ще се отнесете към твърдението, че “ аз мога да си поставя моята свобода като цел, само ако наравно с нея поставим свободата на другия като цел “. Не е ли другият границата на моята свобода?



Една от способностите на всяко живо същество, включително хората, е идентифицирането на нещата и явленията. Да се идентифицира нещо в света около нас, означава първоначално да се различи и открои от другите неща. Не винаги, когато различаваме и идентифицираме нещата, ние разбираме целите им и определяме същността им. Когато осъзнаваме различията си от другите неща и хора, ние намираме себе си, преживяваме чувство за своята специфичност. По този начин разбираме своята отделност и че животът на всеки е неповторим и единствен. Като преживяваме по този начин личността сме склонни да си представяме, че винаги и във всички епохи хората са били личности и са мислили себе си като личности,  т.е. като за обособени и уникални индивиди. Тази представа се ражда с модерността и е просто една историческа форма, в която индивидът се преживява. Един от начините за конструиране на личността е понятието за разумен индивид. Това означава, че личността винаги се мисли като разумна, а човек се превръща по определение в мислещо същество. Всичко, което един човек прави, може следователно да се опише и анализира като разумно, т.е. като разбираемо за другите. Важен аспект е възможността човек свободно и публично да упражнява разума си.  По този начин моята свобода се среща със свободата на останалите хора.  Именно тя е в основата на модерността. Животът на човека зависи само от него, той е сбор от изборите, които този човек прави. Животът се превръща в проект, който човек  измисля за себе си. Тази идея непрекъснато поставя индивида пред необходимостта да отговори на въпроса " Кой съм аз ? “. Ако аз мога да се измислям, то тогава нося отговорност за това, което съм измислил и трябва винаги да знам “ кой съм “. Всъщност личността не е никога самотна, човек никога не е съвсем сам и не прави сам своите избори. Индивидът винаги е положен в някакво социално поле, което му задава определени начини на поведение. В модерното общество отделните индивиди се мислят като отделни личности и затова всеки един от нас мисли себе си като личност, която при това е уникална, различна, отговорна. Конструирането на собствената ни индивидуалност е метафорично казано един непрекъснат процес на преговори, който водим с другите. Ние се представяме като някакви, другите ни признават като някакви. Между представянето и признанието лежи едно поле на преговори, в което договаряме собствената си идентичност. Ние непрекъснато влизаме в нови социални отношения, а това означава, че измисляме себе си по нов начин, че договаряме нови признания за себе си. В този смисъл най – уникална и различна би била личността на този, който е влязъл в най – голям и най – разнообразен набор от социални отношения. Човек винаги заема някакво място в обществото и може да влиза в отношение с хора, които са на същото или на сходно до неговото място. В модерността човек може да мени мястото си и е социален във всеки аспект от съществуването си. Много често ние отъждествяваме себе си и с нашите приятели, със семейството, с народа си. Това е една външна – общностна идентичност, която трудно отделяме от представата за себе си. Ако при личното самосъзнание ние отговаряме на въпроса “ Кой съм аз ? “, то при идентифицирането ни с определена общност се питаме “ Кои сме ние? “ . Затова можем да разграничим два типа идентичности при човека – Аз – идентичност и Ние – идентичност. Дали ще развие чувство за индивидуализъм или ще се отъждествява с общността зависи от всеки отделен човек. Познанието на човека изхожда или от самопреживяванията на Аз - а  или от преживяванието на другия човек. Кой е другият? Всеки не – Аз, този до теб, срещу теб………… Другият е толкова неповторим и уникален,  колкото и ти самият. Другият е пълноправен Аз – свободен и отговорен. Защо е съществен другия за мен ?. Защото човешкото битие не е само уникалност, но е битие със другите. Срещата е събитие, в което хората откриват онова, което може би не са знаели и дори не са могли да знаят за себе си, ако не съществуваше погледът на другия.
Срещата с Другия е диалогично събитие. Благодарение на това човек осъществява себе си като социално същество. Съвместността на човешкото съществуване не може да бъде обезличена, защото Другият – това е друга неповторима личност. Личността е невъзможна без Другия. Следователно субект – субектното разбиране на човешкия живот изтласква на преден план отношението към себе си и към другия като мяра на техните неповторими връзки. Защото Другият е не друг човек, оставащ предмет на моето съзнание, а друго пълнокръвно съзнание, стоящо редом с моето и в отношение, към което моето собствено съзнание може единствено да съществува.
Човек като “ осъден на свобода “ и на необходимостта непрекъснато да избира себе си, придобива реалност само в двоите действия, в които той реализира своите проекти. Така той е субект на поредица от постъпки и по този начин сам изгражда своята съдба. Същевременно всеки отделен индивид сам избира и своето отношение към свободата на другите. Но тъй като в своето битие  отделният индивид не е сам, изключително важно значение придобива проблемът за “ Другия “ като необходимо условие за неговото съществуване и себепознание. В своето съвместно битие “ с Другите “ всеки индивид създава проекти, които са разбираеми за останалите и по този начин имат  универсална значимост. В битието на индивида неговата собствена свобода се среща със свободата на другите. Всеки човек съществува пред лицето и погледът на другия. Единственият начин да си поставя моята свобода като цел е да желая свободата на другия. Само по този начин човекът, който е осъзнал, че  е “ законодател “ във Вселената на своята субективност и е винаги в търсене на цели извън себе си, ангажирайки се със свободата и на “ Другите “ , реализира себе си и своята свобода. Истинската свобода се състои в равенството ми с другите, аз съм само тогава истински свободна ако и Другия също е свободен и е признат от мен като такъв. Границата на моята свобода е граница на чуждата свобода. Мога да имам претенция за признаване на моята свобода само ако признавам правото на другите да притежават свобода.