Делово общуване

ДЕЛОВО ОБЩУВАНЕ


1. ВЪВЕДЕНИЕ : Взаимоотношенията между хората в процеса на съвместния им живот винаги са предизвиквали особен интерес  и внимание от страна на философи, психолози, социолози, опитващи се да отнесат деловото общуване в една или друга сфера, съотнасяйки го с изработените човешки норми  на нравственост, респективно формулирайки основните принципи и правила на поведение в делова, служебна обстановка. В последно време за характеризирането на комплекса въпроси, свързани с поведението на хората в делова обстановка, се използва термина етика на деловото общуване. Изборът не е случаен. Той достатъчно пълно отразява и конкретизира предметната специфика на курса. Етиката е философска наука, чийто обект на изучаване е моралът. В етиката можем да определим два вида проблеми: въпроси относно как е длъжен да постъпва човек и собствено теоретични въпроси относно произхода и същността на морала. Изхождайки от първия проблем е очевидна практическата насоченост на етиката и нейното проникване във всички сфери на бита, за което тя получава и названието практическа философия.
2. Делово общуване: в умението ни да общуваме ползотворно с хората се явява един от най – важните фактори, определящи шанса ни да успеем в бизнеса. Още през 30 те години на 20 век Дейл Карнеги отбелязва, че успехът на човека в бизнеса се дължи на 15% професионални знания и 85% на умението да се общува с хората. В този контекст много изследователи формулират и обосновават основните принципи на деловото общуване респективно на деловия етикет.
Джен Ятер в книгата си “Деловият етикет” : как да оцелеем и успеем в света на бизнеса, определя следните 6 основни принципа на деловия етикет:
1. Пунктуален – прави всичко на време, дори прибавяй по 25% време повече, отколкото ти е необходимо, за да изпълниш дадена задача.
2. Конфиденциалност – не смесвай личният живот с работата.
3. Любезност, доброжелателност и приветливост.
4. Уважавай мнението на другите.
5. Изглеждай винаги добре.
6. Грамотност ( говори и пиши грамотно ).
Деловото общуване ( официално и служебно ) в зависимост от обстоятелствата може да бъде пряко и косвено. В първия случай то предполага непосредствен контакт със субекта на общуване, а във втория случай се извършва чрез преписки или технически средства. Както в процеса на прекия, така и в процеса на косвеното делово общуване се използват различни методи за влияние и въздействие върху хората. Най – често употребяваните са:

1. убеждаване


2. внушение


3. принуждаване

3. Влияние на личните качества
Всеки един от нас притежава индивидуални черти и качества както интелигентност, нравственост, емоционалност, воля формирани под въздействието на цялото общество, семейството, в обществения и културен живот. Ето защо  деловото общуване трябва да се основава на такива морални качества и етически категории като честност, справедливост, скромност, великодушие, дълг, съвест, достойнство, придаващи на деловите отношения нравствен характер. Върху деловото общуване оказва съществено влияние темперамента на участниците. Традиционно определяме 4 типа темперамент:

• сангвиничен е жизнерадостен, енергичен, инициативен, възприемчив към новото, контролира своите емоции и бързо превключва от една дейност към друга


• флегматичен е уравновесен, по – трудно се приспособява към нови начинания и обстановка. Дълго обмисля нови начинания, но започне ли ги  ги довежда до край.


• Холеричен е активен, предприемчив, отличава се с голяма работоспособност и упорство при преодоляване на трудности. Предразположен е към резки колебания в настроението, емоционални сривове и депресии.


• меланхоличен   е силно емоционален и предразположен към отрицателни ( негативни емоции ), в благоприятна обстановка може да се справи със задълженията си и да прояви самообладание.

Според друг психолог Карл Юнг хората биват интроверти и екстроверти. За по – подробна класификация на личностните качества се използва методът на Майерс – Бригс, основан върху теорията на Карл Юнг.

1. Екстровертите – изцяло направляват собствения си живот, при тях думите се препокриват с делата.

Интроверните – обратно. Предпочитат да говорят отколкото да действат.

1. Сензитивни са онези хора, които активно и реалистично се ориентират в детайлите и подробностите

Интуитивните се основават на своите въображение и интуиция.

1. Логиците – те правят рационални, логически изводи, с                        лекота определят кое е правилно и кое не, анализират ситуациите, в които попадат.

Емоционални – вземат решения, основавайки се на своите чувства. Те са тактични, състрадателни и склонни към благотворителност, отлични дипломати.

1. Рационалисти – имат организиран и контролиран живот.

Ирационалисти – отличават се със спонтанни реакции.
Отново ще се върнем към деловата беседа, която се състои от следните 4 задължителни етапа.

1. Изложение и запознаване с въпроса, поставен за решаване.


2. Уточнение относно, влияещите върху решението фактори.


3. Избор на решение.


4. Вземане на същинско решение, запознаване на участниците с деловото общуване.

Условие за успех на деловата беседа са: компетентността, тактичността и доброжелателността на всички участници. Важен елемент както за деловата така и за светската беседа е умението да се слуша събеседника. “Общуването е като улица с двупосочно движение. Съществуват определени правила, към които трябва целесъобразно да се придържаме при воденето на беседа в делова или неформална обстановка. Сред тях ще определим най – важните: необходимо е да водим беседата така, че всеки участник да има възможност да се включи в разговора и да представи своето мнение. Недопустими са нападките и обидите към чуждото мнение. При изказване на мнение е недопустимо да се повишава тон: спокойствието и твърдостта на изказа действат по – убедително. Изящество в разговора се достига чрез ясност, точност и достъпност на изказваните доводи и съображения. По време на разговор е важно да запазим самообладание, добро разположение на духа и благожелателност. Недопустимо е при разговор да се злослови или да се говори “ зад гърба” на неприсъстващи. Не трябва да се обсъждат и въпроси, които по които не сме достатъчно компетентни. Ако друг човек започне едновременно с нас да говори е добре да му отстъпим думата.