Евроинтеграция-проблеми и перспективи

Българи по пътя на Евроинтеграцията – проблеми и перспективи




След падането на берлинската стена и демократичните промени желанието на страните от централна и източна Европа, включително и България, е да се приобщят към Европейската общност като символ на демокрация и благоденствие.Европейската общност започва преговори за сключване на споразумение за асоцииране, но за да бъдат присъединени тези страни те трябва да отговарят на определени критерии. Това са така наречените копенхагенски критерии за пълноправно членство в Европейския съюз. Всяка държава кандидат трябва да има стабилни институции, гарантиращи демокрацията, осъществяващи върховенство на закона, защитаващи правата на човека и на малцинствата. Също така е необходимо да се реализира и функционираща пазарна икономика, която да устоява на натиска на конкуренцията и на пазарните условия, действащи в Европейския съюз. Друго необходимо условие е страната кандидат да е способна да поеме задълженията, произтичащи от пълноправно членство и да има законодателство, хармонизирано със законодателството на Европейския съюз.
В България е взето решение за започване на преговори за сключване на споразумение за асоцииране още през есента на 1991 година. Официална молба от страна на България е представена през декември 1995 година в Мадрид.Мнението на Европейската комисия относно кандидатурата на България за пълноправно членство в Европейския съюз е подготвена през юли 1997 година. Констатирано е, че България е на път да изпълни необходимите критерии, но преговорите ще започнат,  едва когато тя покрие всички копенхагенски критерии за членство. През октомври 1999 година становището на европейската комисия е положително и на 15.02.2000 година в Брюксел се дава началото на същинския процес на преговори с България.  
Волята за европейска интеграция има много измерения. Бъдещият просперитет, защитата на интересите и изобщо ролята на европейските държави в глобализиращия се свят до голяма степен ще зависят от способността им да се интегрират. Възможността за разширяване на Европейския съюз предлага уникален шанс за увеличаване на неговата икономическа и политическа роля. Разширяването му ще има общ стабилизиращ ефект за континента и ще стимулира икономическата и политическата трансформация в новите държави членки.

























Какви са конституционните Ви права и кой осигурява тяхната защита?


     Смисълът на всяка конституция е да установи правила за правата и задълженията на хората в обществото, които да бъдат ясни за всички. Поставянето на всички в еднакво отношение към такива правила, норми и закони се нарича върховенство на закона. Главната цел на конституцията е да предотврати произволната власт. Тя е опора на свободата и може да се разглежда като обществен договор между хората да пазят заедно своите права и своята свобода. Конституционни права и задължения на гражданите са тези техни права и задължения, които са определени и защитени от конституцията. Някои от основните права на човека са: право на живот; право на лична свобода и неприкосновеност; равенство на всички граждани пред закона; свобода за избор на вероизповедание; свобода на словото; право на труд; право на собственост; право на личен живот и неприкосновеност на жилището; право на свободно предвижване и достъп до информация; право на тайна лична кореспонденция; право на образование; право на гражданите свободно да се сдружават; всеки гражданин има право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
Всеки човек трябва да познава своите права и задължения, за да може винаги да се позовава на тях и да поиска съдействие от органите на държавата ако някой му ги оспорва. Защитата на всички права от конституцията означава, че самите права са съотносими: т.е правата налагат задължения, а задълженията – определени права. Какви точно права и задължения на гражданите ще бъдат изброени в конституцията, зависи от самата конституция и самите граждани, които са я приели и обявили за свой основен закон. Спазването на основните човешки права гарантира човешкото достойнство. Всеки един човек трябва да познава тези права и да ги защитава, защото чрез тях той отстоява себе си като автономно и самоценно човешко същество. Същевременно това означава да се зачитат и правата на другите. Първата и основна предпоставка за отстояване на тези права е доброто познаване на основните нормативни документи, гарантиращи типовете права. Те са конституцията на Република България, кодекса на труда, всеобщата декларация за правата на човека, европейска конвенция за защита правата на човека и т.н. Спазването на общи за всички правила е гаранция за липсата на произвол и насилие срещу всеки един човек. Всеки може да реагира срещу нарушаване на неговите лични права като потърси справедливост по законов път – обръщане към съда, като в случай на неудовлетворяващо го решение може да го обжалва пред различни инстанции, включително да достигне и до европейския съд. Могат да се пишат жалби и петиции до различни институции, да се иска както подкрепата на общественото мнение, така и намесата на компетентните органи. Чрез медиите може да се получи достъп до обществено мнение. Един особен тип право в демократичната и правова държава е тяхното право на гражданско неподчинение. Това е мирен, спокоен и ясен начин за изказване на несъгласие към определени закони и действия на държавата от отделни граждани и граждански сдружения.