Икономика на Обединена Европа

  Икономика на Обединена Европа
( Икономическа политика: концепции и очаквания )


Идеята за създаването на една голяма европейска организация е много стара. Още Виктор Юго през 1869 година говори пред Конгреса на мира в Лозана за създаването на Европейски съединени щати, а по – късно редица политици предлагат различни варианти за реализиране на идеята.
Едва след 1945 година в Европа се създава благоприятна атмосфера за постигане на значим резултат. Най – умело използва този момент френският външен министър Робърт Шуман, който ясно разбира, че създаването на политически съюз между воювали доскоро европейски държави е невъзможна. Предпочетен е икономическият подход към интеграцията, който в голяма степен е водещ и до днес. Докладът на Шуман предлага производството на въглища и стомана на Германия и Франция да бъде поставено под управление и контрол на независим, наднационален орган. Поканени са да се присъединят също Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Поканена е и Великобритания, но тя решава, че новият орган ще упражнява компетенции, които ще ограничат нейния суверенитет. Така тя поставя традиция на изчаквателна подкрепа  на европейските интеграционни процеси, непроменена и до днес.
На 18 април 1951 година шестте държави подписват Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана ( ЕОВС ), влезнал в сила от 25 юли 1952 година.
Създава се принципно нова международна организация със самостоятелен бюджет и непознати досега органи и правомощия и нов тип междудържавни отношения.
Шестте държави договарят намаляване на митата, премахване на квотите и провеждане на обща политика относно въглищата и стоманата. Успешното начало на европейската интеграция отваря широк път пред по – нататъшната реализация на идеите за Обединена Европа.
     През април 1955 година външният министър на Белгия Пол – Анри Спаак предлага разширяване на обхвата на ЕОВС и създаването на един цялостен Общ пазар. Ентусиазмът все още е силен и въпреки продължаващата съпротива на Великобритания и отказа на Скандинавските страни, на 25 март 1957 година в Рим се подписват още два договора: за създаване на Европейска общност за атомна енергия ( ЕОАЕ ) и Европейската икономическа общност.
     Със създаването на ЕИО се образува едно необичайно стопанско пространство, в което е установен свободен пазар на работна сила; ограничаване и постепенно отпадане на митата между страните членки; установяване на общи мита спрямо трети страни; обща търговска и селскостопанска политика и други. Общият пазар формира бюджет със собствени преки приходи и със собствени централизирани разходи. Великобритания оценява значимостта на постигнатото и се присъединява заедно с Дания и Ирландия на 1 януари 1973 година,  през 1981 година  ги следва Гърция; през 1986 година  също Испания и Португалия;  а през 1995 година Австрия, Швеция и Финландия.
     Дори да представляват добре обмислени и очевидно работещи актове, трите учредителни договора се нуждаят от корекция и допълване. На 7 февруари 1992 година в Маастрихт се подписва Договорът за създаване на Европейски съюз, влязъл в сила от 1 ноември 1993 година. През юни 1997 година се подписва Договорът от Амстердам, който внася нови измерения в предходните.
     Неизменно решителна стъпка към изграждането на икономиката на Обединена Европа заема създаването на икономическия и валутен съюз ( ИВС ). Можем да определим този стадий на икономическа интеграция като осъществяване на обща икономическа и валутна политика на ниво Европейски съюз, като съпътстващ появата на Единния пазар. Решенията на държавите и правителствените ръководители по отношение на ИВС  в рамките на влезлия в сила Договор от Маастрихт оказват голямо влияние върху икономическата политика в рамките на Общността, тъй като съдържат в себе си  значителни ограничения върху суверенитета на държавите – членки. На Европейския съвет в Амстердам през юни 1997 година държавите и правителствените ръководители на ЕС се споразумяват за една, подлежаща на ратифициране от парламентите им ревизия на Договора от Маастрихт, защото тези решения са от огромно значение за икономическата и валутна политика.  Забележително с оглед на бурните обществено - политически сблъсъци в най – близко минало е ясното открояване на насочената към развиването на конкуренцията пазарна икономика като икономическа система на Общността и на държавите членки. Държавите членки трябва да водят икономическата си политика като “ Политика от взаимен интерес “ и да я координират в Съвета на Европейския съюз. Като указващи посоката принципи за икономическа и валутна политика в Общността и на държавите – членки се посочват стабилни цени, монетарни рамкови условия, както и устойчиви платежни баланси. Съветът разработва “ основни насоки “ за икономическата политика на държавите членки и Общността., които след обсъждане в Европейския съвет се приемат от него като препоръки и са адресирани до държавите – членки.
Наред с шансовете, които дават решенията от Маастрихт по отношение на ИВС с оглед на процеса към икономическо обединение, съществува и опасност от смекчаване на критериите за присъединяване под натиска на строгия план – график, като това би довело до вземане на решение за по – голям брой участници в ИВС. Следващите години ще донесат значителни предизвикателства по отношение на икономическото развитие на Обединена Европа.


















Използвана литература:
1. Achim Wolter , Rolf H. Hasse:  Gemeinsame Beschaftigungspolitic:Uberfallig oder uberflussiq&, in: Wirtschaftsdienst 1997;
2.Ю. Цакер; Основи на правото на Европейския съюз, 1997;
3. О. Борисов; Право на Европейския съюз, 2000;  




     Културата на Обединена Европа

Културата на Обединена Европа на първо място се свързва с разгръщането на културата на държавите – членки, опазване на културното наследство и стимулиране  на културния обмен.
На  държавно ниво двете най – важни културно – политически институции са Европейската комисия и Европейския съюз. Докато Комисията може да провежда културни програми под собствено ръководство, когато те са одобрени от Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на регионите, то Европейският съвет подпомага единствено сътрудничеството между правителствата.
Наред с тези институции на европейско ниво културно – политическите инициативи се регламентират и от различни други културни спогодби между държавите – членки на ЕС. Освен това някои страни имат частни, но финансирани от държавата институции, които допринасят чрез своите връзки и дейности в Европа за оформянето на мозайката на “ европейската културна политика “. Това се отнася за: Германия, ( Интернационес, Гьоте институт, фондация “ Александър фон Хумболд “ )      за    Великобритания  ( Британски съвет ),   Швеция
( Шведски институт ),   Дания ( Датски  културен  институт ),   Испания
( Иституто   Сервантес ),   Португалия  ( Институт   Камоес ),    Австрия
( Аустрия институт ), Швейцария ( про Хелвеция ), както и институтите Франсез.
     Културата на Обединена Европа е значим емоционален елемент за идентифициране за една общност, която търси своята идентичност. Жак Делор, предишният президент на Комисията, придава на икономическото сплотяване и на Социалната харта на ЕС голям приоритет, но и осъзнава също така, че културата представлява важна, създаваща доверие връзка между населението на  Обединена Европа.
“ В един вътрешен пазар човек не се влюбва “, би казал той. Неговият последовател Жак Сантер  също така положително се изказва  за интегриращата сила на културата, а същото становище е имал и един от първооснователите на ЕС, Жан Моне.
Културата наистина не е само израз на красота и  съзидателност, но тя има също така и голямо икономическо значение, създавайки нови работни места и привличайки инвестиции. Тя осъществява както я представя Самюъл Хънтингтън в своята книга  “  Сблъсъкът на цивилизациите “ културен обмен, даващ възможност за опознаване между хората.
Още от 1985 година се подпомага проектът “ Културна столица на Европа “. Пилотният проект стартира в Атина, а след това и в Берлин, Флоренция, Амстердам, Ваймар и други. Консервирането на културните паметници, стимулирането на преводаческата дейност, европейският принос за осъществяване на престижни проекти, подпомагането и провеждането на фестивали на филмовата продукция и редица други проекти допълват мероприятията на Комисията в областта на  културата на Обединена Европа.
Приоритетно място в културното сътрудничество между страните на Обединена Европа и трети страни заема изграждането на европейски домове на културата в някои от световните столици като Ню Йорк, Токио, Пекин, Сингапур, Мексико, Рио Де Жанейро, но също така и в градове на самите държави от Обединена Европа, където да бъдат представени различните култури на Европа.  
     Ако се опитаме да направим една равносметка ще установим, че интеграционните, икономическите, екологичните елементи и елементите от политиката в областта на сигурността ще дадат достатъчно поводи да очакваме едно положително развитие на европейската културна политика, при условие, че се зачита многообразието на културите, както това се изисква от чл. 128 от ДЕО
(договор за европейската общност ). Би следвало да се придава по – малка тежест на опасенията за “ нарушаване “ на принципа на субсидираност, тъй като още от сега Комисията подкрепя такива културни инициативи. Например така е при програмата  “ Кaleidoskop “, с която се финансират фестивали, изложби и семинари, ако минимум три държави  работят съвместно по тях.
За финал ще посоча, че особен интерес представлява т.нар. “Първи доклад за съобразяването на културната дейност на Европейската общност “, изготвен през април 1996 година. Докладът дава да се разбере, че на координацията между отделните дирекции на Комисията и между различните органи на ЕС и Обединена Европа трябва да се отдели значително внимание. Необходимо е да се извърви един дълъг път, при който от първостепенно значение ще бъде да се преодолеят съществуващите проблеми и да се определят ясно приоритетите  във връзка с тях. Необходимо е държавите на Обединена Европа да обединят културно – политическите си институции в конструктивен диалог по въпросите на културата.