Ценностинте послания на християнството - есе

Ценностните послания на християнството
                         Есе


Животът през късната античност е изключително сложен и      разнороден. Той се представя от различни направления и движения, някои от които доминират в духовния живот на античното общество. Преди всичко, това е християнството, което слага дълбок отпечатък върху всички сфери на живота.
През ІІ век се осъществяват първите по – значими опити за разпространението на християнството като нова религия и светоглед. Неговото разпространение се обуславя от идеята за задгробното царство и възмездие, представата за равенството между хората, схващането за вярата като незаменима утеха на индивида и др. През ІІІ век се осъществяват по – решителни и значими стъпки за утвърждаването на християнството като се слага и начало на неговото институционализиране. Превръщането на новата религия в държавна религия е регламентирано при управлението на император Константин Велики на първия вселенски събор на епископите на Никея през 325 година.
Първото по – сериозно съприкосновение между философията и новата религия се осъществява през ІІ век. Първоначално представителите на християнството са се отнасяли доста критично към философията . Но тяхната дейност подготвя прехода: натурфилософията е подменена от вярата, обективният анализ на природата е заменен със съзерцанието и откровението.Основната грижа на християнските мислители е обосноваването на средства за духовно единение на човека с всевишния. По този път се отива към философията, с езика и средствата на която се изразява и изяснява вярата.
Средновековието, като период в европейската история, е ситуирано след Античността не само в темпорален, но и смислов аспект. През Средновековието човекът продължава да е във връзка с природата, подобно на Античността, но не като изначално, взаимосвързано цяло. Човекът е издигнат над природата, той е творение по образ и подобие на своя Творец. В този период църквата е основната институция в културния и политически живот. Християнската вяра “ диктува “ на философията проблемите, които да изследва. Смисълът на философията вече не е, както в Античността, търсене на истината като такава, а търсенето на вечната, свята истина – т.е на Бога. В християнската философия вярата предпазва от заблуждение, водейки разума към Твореца. Четвъртото столетие след Христа е решаващо за формирането на християнската идеология. Този период е известен под наименованието “ патристика “, епоха на отците на християнската църква. Един от известните представители на този период е Св. Аврелий Августин. Образованието си получава в школите по граматика и реторика в Тагаста и Картаген. Няколко години пребивава в Италия, където под влияние на Амброзий приема християнството. По известни негови съчинения са : “ За реда “, “ За християнското учение “, “ За божия град “, “ Изповеди “, в които той описва своя път към християнската вяра. Патристиката е едновременно завършваща античната и полагаща основите на средновековната философия. За формирането на патристиката голямо значение има канонизирането на свещените книги – отначало старозаветните, а след това и новозаветните, с което се създава свещената книга на християнството – Библията. Християнската идея за човека е изложена в Стария и Новия завет, които представляват едно цяло. Тя съдържа следните моменти: творение, грехопадение, изкупление и възкресение.Като последните две могат да се обединят в идеята за спасението. Християнската идея за човека е пронизана от световъзприятието на свободния човек, носител на ценностните послания на християнството. Човек свободно избира своя живот и отговаря за своите действия. Но свободата на човека е изцяло в рамките на Бога. Бог създава човека съвършен и затова свободен. Като свободен той може да избере греха. Първите хора извършват по своя воля грехопадението и в изкуплението те избират между добро и зло. Те “ плащат “ избора си със своето спасение или низвергване. Човек е схващан в цялата християнска традиция като автор на съдбата си и отговарящ само пред Бога за живота си.
Средните векове изобилстват от вариации на тази основна идея. В това отношение авторитетите на Платон и Аристотел доминират съответно чрез Августин и Тома Аквински.
Човек е сътворен по образ и подобие на Бога. Той носи печата на съвършенството, но след грехопадението човек запазва в своята същност както преди божието начало, но то дотолкова се затъмнява, според Августин от порочните страсти, че човек става подобен на дявола. Сянката на първородния грях пада върху самата човешка природа. Ако Христос се е въплътил в човешкото тяло, за да изкупи греховете на човешкия род, то това е получило божествено оправдание. Христос извървява своя земен път до Голгота като изкупление на носения през поколенията родов грях на човека, защото християнският Бог е  Творец, Слово и Откровение, християнският Бог е личностен Абсолют, той е “ Ти “, а не “ Той “, към него човек се обръща като личност към личност.
      С християнството съществуването на Бога става една от най – проблематичните теми на философското мислене. Въпреки, че споровете започват още със софистите в древна Гърция, характерът на християнската религия – универсална за всички народи, добиваща влияние, което трябва да убеди в истината за единния Бог цялото разумно човечество- превръща тази тема в спорна граница за теолоози и философи.