Политика и национална идентификация

Политика и национална идентификация.
Култура и национално самосъзнание.
                         ( есе )

    
Националната идентичност обозначава принадлежността към най – широката човешка общност, в която индивидът се вписва естествено. Националната идентичност е и принадлежността и съпричастността на гражданина към националната държава. Тя трябва да подхранва чувство за национална общност чрез позоваване на собственото си съществуване във времето, да създава усещането за принадлежност чрез предоставяне на достатъчно опори за идентификация с националното цяло. По този начин гражданинът на националната държава приема не само като естествена, но и като ценна своята принадлежност към тази нация. Националната държава е политическа организация, която хармонизира минало, настояще и бъдеще, хомогенизира културата и кара членовете на общността да отстояват нейното съществуване. Националната държава създава свои институции, но същевременно с тях тя произвежда национално съзнание и национална идентичност. Логично възниква въпросът защо в глобализиращия се свят идеята за националната държава излиза на преден план?  Отговорът на този въпрос се крие може би в несигурността, войните и неизвестността в съвременния свят. Именно те  будят страх и правят не само отделните индивиди, но и народите несигурни. Необходимостта да се намери за устройството на живота трайна основа, отвъд всички противоречия и всички разединителни сили, кара народите днес да се връщат към националната идея и националното съзнание. Националното съзнание не е константна величина. То е продукт на общността. Духовното единство на  един народ зависи от неговата обща история. Както еднаквите преживявания правят отделните хора близки, така общите исторически събития сплотяват сънародниците духовно. Общият исторически опит обработва по един и същи начин отделните съзнания и ги поставя в еднакво отношение към света и живота. Така той влияе върху поколенията не само  по отношение на сега преживяното от тях, но и по отношение на миналата история и историческа традиция. Тази традиция е историческата памет на народа, която свързва настоящето с миналото и се предава на бъдещето поколение.  В съдържанието на националното съзнание стои мисълта за индивидуалността на народа и неговата самоценност. Както отделният човек в развитието си идва до умозаключението, че има особености, с които се различава от другите индивиди и които определят неговата самоценност, така и народите с национално съзнание имат идея за своята независимост и неповторимост. Индивидуалните способности, които определят самоценността на нацията са средството,  чрез което тя внася своя дял за човечеството. Националното съзнание чрез идеята за националната самоценност, която то съдържа в себе си се превръща в морална и културна величина. Националната самоценност и чувството са самоуважение предполагат национална независимост и суверенност. Националното съзнание не е само биологическа и социална проява, то е морална и културна сила, която трябва непрекъснато да се култивира ако народът иска да се развива и утвърждава. Без национално съзнание народът отслабва и с течение на времето исторически умира. Националното съзнание държи жив националния инстинкт за самозапазване, прави народа по – сигурен в историческия му живот, прави целите и задачите му в този живот ясни и категорични и готовността му да ги отстоява пълна. Това е една идея за национална общност, която можем да определим като проект за сливане на политически и културни граници. В нея се поражда усещането за принадлежност и всички имат общи свойства – знаят един език, считат, че имат единен произход, припознават като свои едни и същи поети, герои, места на паметта. Нацията мисли себе си като суверенен субект на собствената си съдба и за да действа тя трябва да се преживява като единна.
Националните идентичности имат за цел да отличават различните общности.Съвременното общество няма за цел да заличи националните идентичности, а по – скоро да създаде едно културно пространство на основата на множествената идентичност, където различните човешки общности са равнопоставени и не се създават противоречия между тях.