Приложна етика - Биоетика

СПОРОВЕ ОТНОСНО ВЪЗНИКВАНЕТО НА ПРИЛОЖНАТА ЕТИКА


          Ще започнем с това, че още, до сега не е постигнато единно мнение относно, “Що е това Приложна етика ?”. Съществуват няколко не само различни, но даже противоположни точки на виждане по този въпрос. Ето защо ще се опитаме да проанализираме най – значимите и интересни постижения по този въпрос, а също така да определим и собствената си позиция.
          Първо ще се обърнем към спорния въпрос относно предисторията и историята на възникване на приложната етика. Разногласията са не малко, но повечето от авторите, са по – скоро солидарни: датират възникването на приложната етика през античността. Към този период се придържат и двамата водещи теоретици на приложната етика П. Синжер и Т. Бюгемп.
          Определяйки  приложната етика в най – широкия смисъл като, “приложение на етически и морални понятия към отделни ситуации” и установява, че тя се асоциира с “пътища и способи, с които се прилага в обществото, определяйки неговата природа”; авторът на тази статия дава следния пример: Г. Б. Стоу в своята знаменита “Чичо Томова колиба” въвежда приложната етика, помагайки на много хора, свои читатели да разберат, че робството е било неетично поради неговото отрицателно влияние върху хората.
     Друго свое разбиране за приложната етика авторът илюстрира чрез анализ на различни съществуващи в съвременното общество професионални кодекси. Например: правила установени за ръководство на бизнеса и финансовата сфера, принципи към които се придържат в своята работа учените и групите от изследователи, изисквания, предявявани към рекламата ( изисквания, забраняващи да се съобщават лъжливи или преувеличени сведения и преднамерено укриване на информация от клиенти) , или професионалните кодекси на архитектите, инженерите, менажерите, държавните и банкови служители.
     Въпреки явното отъждествяване на приложната етика с професионалната, което разбира се, се оказва и опростено, и неточно по същество, не трябва да се съмняваме, че приложната етика води своето начало още от античността, че “всеки вид етика е бил приложен в едно или друго време”.
          От съвършено друга позиция изхожда при интерпретацията на приложната етика П. Синжер  в книгата си “Приложна етика”. Той подчертава, че приложната етика не се явява “нова” за философията  на морала.За потвърждаване на това той се позовава  на английската етическа традиция. Според Синжер образци на приложната етика могат да се открият и при древногръцките философи, ( Платон, Сенека, Лукреции) обсъждали, “практични” въпроси като “самоубийството”, “смъртта”, “отношението към жените и децата” и ….. .   Християнските философи Августин и Тома Аквински анализирали проблемите на “справедливите” и “несправедливите войни”, “лъжата” и “насилието”, Т. Хобс “ практически, политически и държавни проблеми”, Дж. Бентам “свободата и правата на жените”.
          Много автори се опитват да докажат идеята за изначалната и органическа принадлежност на приложната етика към история и теория на философията на морала. Но при това остава нерешен един друг проблем: “ако приложните въпроси са били чак толкова типични, за цялата философия на морала в миналото, защо те й станаха толкова далечни и чужди в най – новото време т.е. в продължение почти на целия двадесети век ?”. Нали само през последните две – три десетилетия приложната етика “се завърна” във философията на морала и възстанови в нея своите права. И ако в самото начало на века философите – етици съсредоточаваха своите усилия около такива проблеми като: “ природата на морала”, “същността на доброто и критерия на правилното  поведение”, то от началото на тридесетте години и тези проблеми отстъпиха на втори план. Самият термин “метаетика” , възникнал по време на “ пика “ на увлечението по лингвинистичната философия, означаваше като, че ли преместване на етиката в друга област на изследване – преминаване на етиката  - “в неетика” – “в лингвистика и логика”. Въпреки, че могат да се приведат примери по отношение на интереса на известни философи (и в този период),  към отделни практически проблеми, ( например статията на Б. Ръсел за “проблемите на своето време”) тези примери трябва да бъдат разглеждани само като изключение от общото правило. Нещо повече, в метаетиката беше формулиран методологическия принцип на намеса на теорията в практиката. Известни са думите на Ч.С. Брауд: “ да се говори на хората какво те трябва да правят, не се явява част от професионалното задължение на философа по морал”. Философите на морала като такива  нямат специална информация, пригодна за “широката публика” , затова какво се явява правилно, и какво – неправилно, и у тях няма никаква необходимост да приемат тези функции на увещаване, които подхождат на свещениците, политиците и големите писатели. С времето този принцип се обърна “наопаки”. Сега ние виждаме, че доверието към политиците, писателите и даже свещениците забележимо е намаляло, именно  етиците, философите на морала, хората владеещи знания в областта на нормативните етически теории   призовават обществеността.
          А сега да се върнем към необходимостта да обясним това “излизане” на етиката от своите традиции в началото на века. Това “излизане”  от практиката в чистата теория по – вероятно е било предизвикано от необходимостта да се “ провери ” самата теория. Само при това условие теорията би могла да стане “пригодна” за използване на практика. Ако това не беше направено, ( а бяха необходими много години аналитична работа) то и периодът на “възстановяване” на интереса към практическите проблеми, и разцвета на приложната етика ( който продължава и днес) никога не биха настъпили. В обобщение ще кажа, че ако се разглежда процеса на развитие на световната етика в цяло, и процеса на развитие в двадесети век в частност, като органически цялостен, единен, закономерен процес, то трябва да се съгласим с това, че формирането на приложната етика беше не случаен, а закономерен резултат от целия процес на развитие на етиката през нашето столетие. Сега, към края на столетието, етиката окончателно сформира следващата своя структура: нормативна етика, дескриптивна етика, метаетика и приложна етика. Започвайки от средата на осемдесетте години тази структура на етиката се явява общоприета в западната литература. Приложната етика придоби статус на самостоятелна наука – статус на самостоятелна етическа дисциплина. Ето защо можем да кажем, че приложната етика е “дете на 20 век” с всичките негови сложни противоречия и проблеми. Особено въздействие, при формиране облика на приложната етика в днешно време оказаха сфери като медицината и политиката. В доказателство на горе казаното ще се обърнем към причините, довели до “поврата” в приложната етика. Това е периода на ранните 60 те. Години, когато в Америка започна да възниква движението за  граждански права, а едва по късно в Европа възникнаха студентските движения на новите леви, хипи и др. След това Виетнамската война породи цяла вълна от обществени дискусии по морални проблеми – справедливост, равенство, гражданско неподчинение, насилие, борба за мир, за ядрено разоръжаване, за предотвратяване на глобални катастрофи и др. От самото начало на 70те години в списанието “ETHICS”  започнаха да се появяват статии и тези проблеми, също така бе създадено и списание “ Философия и обществен живот ” – (PHILOSOPHY AND PUBLIC AFFERS), посветено на приложните проблеми на философията, а по – късно през 90те години бе създадено и още едно списание “Приложна философия” (APPLIED PHILOSOPHY). Един от най – популярните трудове по етика през последните десетилетия на Запад стана Антологията от текстове по приложна етика, под редакцията на Дж. Рейчълс “Моралните проблеми”. Тази антология се явява като най – широко разпостраненият текст за въведение в курса по приложна етика.
          Следващата вълна на обществен интерес към приложната етика стана Биоетиката. Новите постижения в медицината и биологическите науки предизвикаха нови етични проблеми, с много от които човечеството не се е сблъсквало никога досега ( клонирането, изкуственото оплождане). Не случайно биоетиката се оформи като  приоритетна област  на приложната етика, изпреварваща всички други нейни разновидности. Биоетиката наложи необходимостта от включването на философите на морала ( етиците ) в решенията на свързаните с биологията и медицината проблеми. Например към  болниците в много страни по света съществуват етични организации, правещи заключения на научни изследвания, провеждани над животни, хора и човешки ембриони. Също така в Англия  известна лаборатория за изследване на човешката ембриология и изкуствено оплождане се оглавява от известния специалист в областта на приложната етика Мери Уорнок.  
Следователно  причините за развитието на приложните видове етика трябва да се търсят в самото развитие на науката етика. Развитието на приложната етика се състоя не само като факт, но и придобива все по – надеждни перспективи. Приложната етика от края на ХХ век вплете в себе си всичките идеи  на свързване на теорията с практиката, етиката с живота, т.е
     блестящо потвърди безукорната актуалност на етиката в живота на човека и обществото.
               При всичко това, което беше казано по – горе, при всички настоящи и бъдещи успехи на приложната етика тя има не малко критици, скептично и песимистично, оценяващи нейните възможности и перспективи. Ще отделя внимание на две от критиките по адрес на приложната етика, струващи ми се най – впечатляващи.
               На първо място това е въпросът – “ не се ли явява приложната етика само ново название на старата на всички позната, известна и не толкова оценявана от гледна точка на нейното теоретично ниво – професионална етика ? “. И второ “ може ли приложната етика наистина обективно да решава, възникващите в различните практически сфери на живота проблеми, ако сферата на морала, а заедно с нея и етиката се разглежда като  субективна сфера, почти ирационална, където всички оценки и съждения се базират на чувства и емоции, а не на обективната истина и строго проверени факти? "“
     Считайки вторият въпрос за по – сложен ще започна от него. Напрактика той представлява нерешима трудност за веки привърженик на метаетиката, наивно предполагащ, че най – голямото достижение на метаетиката е провъзгласяването на субективния, лишен от обективна истина характер на моралните съждения. Въпреки, че моралните съждения се отличават по всички формални признаци от обективно – научните, обаче и първите, опирайки се вече на способности на човешкия разум като интуицията например, могат да удовлетворят изискванията за общозначимост, обективност и универсалност. Ето защо имаме възможността да заключим, че приложната етика – със своите успехи доказа евристичните възможности на етиката и нейната способност обективно – научно да решава най – сложните проблеми на съвременната практика. Такова “приложение” на теорията на етиката към практиката предопредели възможността й да заеме по обосновани позиции при решаване на морални дилеми, без всякакво поучаване  и без да изпада в морализация, да внесе свой обективен принос в анализа на протичащи процеси, да обезпечи високо теоретично ниво на обществените дискусии, строга аргументация и ясност.  
             Отговорът на първия въпрос ще изиска от нас по подробен и конкретен анализ. Действително, на пръв поглед, може да ни се стори, че значимите практически постижения на приложната етика представляват все пак не дискусиите, а изработката на ясни и обосновани кодекси, сборници от правила и изисквания. Известно е например, че един от първите професионални кодекси – на лекарската професия “ Кодекса на Хипократ ” е бил изработен в древна Гърция приблизително в V в. до н.е, когато в Гърция е бил голям интереса към философията и етиката.  Този и други видове кодекси на професионалната етика, разбира се не противоречат на общоморалните кодекси, но изхождайки от тях, черпят своето основание и се позовават на тях обосновавайки своите норми и изисквания. Без да опровергава и не всъпвайки в противоречие с общия морал, професионалните кодекси забележимо се отличават от общоморалните, конкретизират ги и ги допълват. Така медицинската професия предявява към своите субекти  много повече сложни и трудноизпълними  изисквания, отколкото всеки общоморален кодекс предявява към хората. Така може би ще кажат някои автори приложната етика се стреми да заеме мястото на професионалната етика. Но според други автори професионалната етика и изработените от нея кодекси съществуват  отдавна и продължават да съществуват и сега. Приложната етика не може да замени професионалната етика, защото тя (приложната етика) е част от философията – професия на хора, наречени философи. В предмет на философията и обект на приложната етика се превръщат медицината, политиката, екологията или бизнеса тогава, когато придобият общ интерес. Професионалната етика бе, и ще бъде за професионалистите – лекари, учени, политици и т.н. Приложната етика е за всички, които не са членове на тези професии, а проявяват интерес. Следователно професионалната и приложната етика съвсем не се явяват взаимозаменяеми понятия, защото всяка се занимава със свои собствени въпроси и да се страхуваме от редукция общо взето няма смисъл и въпреки проблема тяхното отношение представлява напълно реален интереес.    
       
                              

     БИОЕТИКА – НОВА НАУКА ЗА         МИЛОСЪРДИЕТО

          Както вече споменахме в предната тема биоетиката послужи като тласък за развитие на всички приложни етики. Именно тя стана най – развитата и разработвана нейна част. Също така се изказват мнения, че биоетиката напълно може да претендира за статус на самостоятелна наука, а не просто на разновидност на приложната етика. Дали това е така ще заключим в края на тази тема.
     Несъмнено е, че биоетиката обхваща широк кръг от проблеми. Нещо повече нейната проблематика и търсените от нея решения се оказаха много важни не само в приложния, практически смисъл , но и в друг като, че ли метафизически – те позволиха поновому да погледнем на много антропологически представи за човека, послужили за задълбочаване и кардинално разширяване разбирането за човека в неговите природно – биологични и етични аспекти. Щом проблематиката на биоетиката е толкова многослойна и широка, то преди всичко пред нас стои задачата за нейната класификация. Опитите да се направи такава класификация вече се предприемаха неколкократно от различни автори, още повече че излиза “ Энциклопедия боиетики” , а да не говорим за десетките, посветени на нея книги и статии. Аз също ще се опитам да предложа своя класификация. Класификацията на проблемите на Биоетиката може да се извърши на различни основания.
     Въпреки, че е трудно да се определи приоритетността на една или друга проблематика, на мен ми се струва, че на първо място по значимост сред нейните проблеми, стоят въпроси свързани със смъртта. Тук се отнасят преди всичко проблемите на евтаназията, нови критерии за смъртта, аборта, трансплантацията на органи, т.е всички тези въпроси, където особено ясно се изявява нашата истинска хуманност. Втората по значимост група проблеми е свързана с отношението към неизлечимо болните, инвалидите, новородените с дефекти. В третата група проблеми се включва всичко свързано с възпроизводството на живота ( изкуствено зачатие, сурогатно майчинство, клониране ) , а също проблемите на генетиката и генното инженерство. При това ние преднамерено оставяме на страна проблемите на взаимоотношение лекар – пациент, лекар – близки на болните, въпроси за лекарската тайна и много други, доколкото те влизат в кръга проблеми на професионалната медицинска етика