Пробация и пробационни мерки

   Пробация и пробационни мерки 

 
  В превод от английски език думата пробация (probation) означава проверка, изпитание, изпробване. Пробацията е процес на тестиране с оглед установяване на пригодност. Пробацията е система от мерки за извънзатворно въздействие, прилагани върху правонарушителите с цел ресоциализация. Пробацията възниква в Англия в края на миналия век. Инициатори на движението в подкрепа на пробацията са страни като Дания, Холандия, Франция, Финландия и др. Като алтернативна мярка на лишаването от свобода пробацията се прилага в множество страни,но под различна форма и с различни пробационни мерки. Основите на пробацията във Великобритания се полагат през втората половина на XIX век, първоначално като институция на Английската църква като мярка за въздействие и подпомагане, а със закон е въведена през 1907 год. От самото начало сърцевината на пробацията е работа с осъдените в обществото. Тя включва работа с условно осъдени и условно-предсрочно освободени, но с годините пробацията се доразвива като самостоятелна наказателна мярка, която включва в съдържанието си допълнителни правоограничения, които засилват ефекта на "изпитанието". Над осъдения продължава да тежи заплахата от налагането на по-тежко наказание, ако не се съобразява с предписания от съда модел на поведение в обществото. Това превръща пробацията в комплексна наказателна мярка, която намира широко приложение в работата с правонарушителите. Пробацията не изключва правоограниченията, на които бива подлаган престъпилия закона. Тя суспендира или отлага възможността за налагане на наказанието лишаване от свобода при условие, че осъденият спазва ограниченията, включени в съдържанието на пробацията. Пробацията не замества наказанието лишаването от свобода, а служи като негова алтернатива и същевременно като негов коректив. Тя се явява регулатор на притока на осъдени лица в затвора. Има ресоциализиращо въздействие, осъществяващо се в свободна среда дори със затворници с висок поведенчески риск, което цели едно по-добро социално вграждане. По въздействие тя се доближава до ефективното лишаване от свобода, без осъденият да е лишен от нея, като създава условия и възможности за възпитателно въздействие, подобно на това, което се указва върху осъдените на лишаване от свобода при ефективно изтърпяване на това наказание.
 Пробацията се налага на лица, извършили престъпления с ниска степен на обществена опасност (за които се предвижда наказание "лишаване от свобода" до три години). Целта на пробационния надзор е да допринася за намаляване на коефициента на престъпност в обществото и да възпира лицата, поставени на пробация, от извършването на нови криминални правонарушения. Пробацията позволява действително индивидуализиране на наказанието и на неговото изпълнение. Съдът има възможност много по-пълно да съобрази своята присъда с личност та на конкретния извършител, неговата социална ситуация, риска от рецидив или опасност за другите хора, което може значително да намали риска от повторно деяние. Пробацията поставя правонарушителя в активна позиция. Остава го в общността и той функционира като пълноценен социален субект. Нарушителят поема отговорност сам да спазва наложените му ограничения и да участва в необходимите дейности. Отговорността и самоконтролът ще го подпомогнат в един бъдещ законосъобразен начин на живот и ще го мотивира за трудова заетост. Осъденият на пробация съхранява социалните си контакти и активност. Пробацията позволява реалното включване на семействата на правонарушителите в процеса на тяхното "поправяне и превъзпитание". Чрез пробацията се ангажира обществото и местната власт в превенция на престъпността. Изпълнението на мерки по надзора предполага участие на общността и ангажирането й с проблемите на престъпността. Пробацията има същественото предимство да не довежда до негативните ефекти на изолацията: хоспитализъм и необходимост от програми за ресоциализация. Пробацията като наказателна мярка е значително по-евтина за обществото. Разходите за издръжката на един осъден на пробация са няколко пъти по-ниски от разходите за един осъден на "лишаване от свобода". Пробацията е вид наказание, което се налага и на непълнолетните, съгласно чл.62, ал.1, 1а НК, с единственото ограничение, че спрямо ненавършили 16 годишна възраст – чл.42 а, ал.4 от НК, не се налагат пробационните мерки „поправителен труд” и „безвъзмезден труд в полза на обществото”. Съдът може да постанови пробационни мерки на условно предсрочно освободените от наказание лишаване от свобода. 
Наказанието „пробация” е нов вид наказание в системата на наказанията. Реално в България то се постановява от 01.01.2005г. В нашата страна са изградени 28 областни звена, които са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието. Те се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, който осъществява общото ръководство и контрола върху тяхната дейност. Окръжният прокурор упражнява надзор за законност върху дейността на пробационните служби и пробационните съвети по реда на Закона за съдебната власт. Основен признак, по който се изгражда структурата на пробационните служби е този на териториално административно деление на страната, с 28 административни области. Областните пробационни служби съотвестват на съдебните райони на окръжните съдилища.  
В района на действие на съответния районен съд се създават пробационни съвети. Пробационният съвет включва от 7 до 11 членове. Председател на Пробационния съвет е пробационен служител, а членове - представители на общините, районните управления на Министерството на вътрешните работи, териториалните структури на здравеопазването, образованието и социалните грижи. В заседанието на пробационния съвет участва прокурор от съответната районна прокуратура със съвещателен глас. Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред.За участие в заседанията на пробационния съвет могат да бъдат привличани представители на наблюдателните комисии, на неправителствени организации, общественици, религиозни деятели и доброволци, които изразяват становище. Заседанията на пробационния съвет са открити, освен ако съветът не реши друго.
Пробационният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца. Пробационният съвет взема решения относно обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд в полза на обществото; подбора на доброволците и неправителствените организации, които се привличат за подпомагане на пробационната дейност; изготвяне на предложения до съда по чл. 43а и чл. 70, ал. 1 от Наказателния кодекс; изготвяне на становище до съответния прокурор за налагане на принудителни медицински мерки по реда на чл. 89 - 92 от Наказателния кодекс. Решенията на пробационния съвет се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете.
Съгласно чл. 42а, ал.2 от Наказателния кодекс на Република България, наказанието "пробация" е съвкупност от шест мерки. Първите две са задължителни, а останалите четири се налагат по преценка на съда. Задължителните са: "задължителна регистрация по настоящ адрес" (с продължителност от шест месеца до три години) и "задължителни срещи с пробационен служител" (с продължителност от шест месеца до три години). Съдът определя периода от време за изпълнение. Допълнителните мерки са: "ограничаване в свободното предвижване" (забрана за посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения; забрана за напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора; забрана за напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието), "включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие", "поправителен труд" (удръжки от заплатата на лица, работещи по трудов договор, в размер между 10 и 25 процента от брутното трудово възнаграждение за срок от 3 месеца до 2 години) и "безвъзмезден труд в полза на обществото" (между 100 и 320 часа за срок от 1 до 3 години). Конкретният период за изпълнение на пробационните мерки се постановява от съдията. В случая, че осъденият не изпълнява наложените му от съда пробационни мерки, Наказателният кодекс, Наказателно-процесуалният кодекс и Законът за изпълнение на наказанията дават възможност наказанието "пробация" да бъде заменено с наказание "лишаване от свобода".
Наказанието „пробация” е с определен срок. Съгласно чл.139 ал.2 ЗИН за начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяване на осъдения пред пробационният служител. Последният в тридневен срок от получаване на съдебния акт призовава осъдения да се яви за изпълнение на наказанието. Осъденото лице се счита за призовано, ако е подписало лично известието или то е подписано от друго пълнолетно лице, живеещо на същия адрес. Ако след изтичане на три дни след указания в известието срок осъденият не се яви в пробационната служба, той се довежда принудително. Когато осъденият е редовно призован и не се яви в пробационната служба, се уведомяват органите на МВР за обявяване за национално издирване съответно за налагане на ограничителни мерки по чл. 76 от Закона за българските документи за самоличност. При явяването пробационният служител съставя протокол, с който осъденият се уведомява за правата и задълженията му по време на изпълнение на наложените пробационни мерки. Пробационният служител уведомява незабавно кмета на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответния началник на районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи. В уведомителното писмо се отбелязват данни за осъденото лице, характерът на извършеното престъпление, размерът и видът на постановените от съда пробационни мерки. За започване на наказанието пробация се уведомява прокуратурата изпратила съответния съдебен акт. Пробационните мерки се изпълняват по настоящ адрес на осъдения, а в случаите когато този адрес е извън територията на Р.България, по постоянният адрес. Местоизпълнението на пробационните мерки може да бъде променено със заповед на главния директор на Главна Дирекция „Изпълнения на наказанията” по молба на осъденият, придружена със становище на съответния пробационен служител и с удостоверение за настоящ адрес. Когато настоящият адрес на осъдения не е в района на действие на съответната областна пробационна служба, съдебният акт се връща на прокурора, който го е изпратил за привеждане в изпълнение. Не се привежда в изпълнение съдебен акт за наложено наказание пробация, в който не са посочени задължителните пробационни мерки, не са индивидуализирани отделните пробационни мерки, не са определени сроковете на всяка от пробационните мерки. В тези случаи началникът на областната пробационна служба уведомява прокурора, наредил привеждането в изпълнение на съдебния акт. При наличието на други причини, които правят съдебния акт неясен или непълен, той не се привежда в изпълнение, а началникът на областната пробационна служба уведомява съда, който го е постановил. Съдебните актове, с които са наложени пробационни мерки, се изпълняват след получаването им в пробационната служба по реда на тяхното влизане в сила. Когато на едно и също лице са наложени две или повече наказания пробация, се уведомява съдът, постановил последния съдебен акт, за определяне на общо наказание. Ако по време на изтърпяване на наказанието пробация се приведе в изпълнение съдебен акт за наложено наказание лишаване от свобода, пробационният служител уведомява прокурора, привел в изпълнение лишаването от свобода, и началника на съответния затвор, като представя справка за размера на изтърпяното наказание пробация. Когато на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода, след изтърпяване на което предстои да бъде приведено в изпълнение наказание пробация, се уведомява прокурорът, привел в изпълнение лишаването от свобода, с цел определяне на общо наказание.
Съгласно чл. 207,ал.1 от ППЗИН задължителната регистрация по настоящ адрес се извършва ежедневно чрез подпис на осъдения в отчетен картон пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице. Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се изпълнява по план, утвърден от пробационния служител и съгласуван със съответния началник на районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи. Времето за стационарно лечение в лечебни заведения се зачита за изтърпяване на мярката задължителна регистрация.Когато осъдения е изтърпял минимум една четвърт от определения размер на наложената пробационна мярка и е показал примерно поведение, пробационния съвет може да промени задължението на осъдения за ежедневна регистрация по настоящ адрес, в задължение за регистрация веднъж седмично. За допуснати от осъдения нарушения пробационният съвет може да възстанови първоначалното съдържание на пробационните мерки. 
Пробационният служител определя график за провеждане на срещи с осъдения, тяхното място, време и продължителност. Задължителните периодични срещи се провеждат най-малко един път на месец, а по преценка на пробационния служител и по-често.Срещите са планирани или извънредни, по искане на пробационният служител или осъденият. Извънредните срещи се провеждат по ред, определен от пробационният служител за осъществяване на контрол по изпълнението на пробационните мерки. Срещите могат да бъдат възложени за изпълнение на съответен полицейски служител или извършени съвместно с него. Когато се налага провеждането им след 22 ч. до 6 ч. сутринта, се уведомява районният прокурор.Ако срещата е поискана от осъденото лице, тя се провежда до 10 дни от поискването й.
 В 14-дневен срок от привеждането на присъдата в изпълнение пробационният служител е длъжен да направи оценка на личностните особености на осъдения и оценка за риска от извършване на нарушения и нови престъпления и да изготви индивидуална програма за изпълнение на постановените от съда пробационни мерки. Индивидуалната програма на осъдения се изготвя от пробационния служител след извършване оценката на риска. Осъденият се запознава с нея срещу подпис. Съставя се лично досие на осъдения, което съдържа: формуляр за досие, съдебен акт, с който е наложено наказанието, и екземпляри от всички документи, издадени по повод изпълнение на наказанието пробация. Пробационният инспектор изготвя индивидуален доклад за всеки правонарушител, съдържащ професионална оценка за причините за престъплението, прогноза за поведението на извършителя и определя проблемните зони върху които ще бъде фокусирана бъдещата му корекционна работа. Пробационният служител внася за обсъждане в съответния пробационен съвет оценка за поведението на всеки осъден. Оценката се прави най-малко веднъж на 6 месеца по време на изтърпяване на наказанието.
Пробационната мярка ограничение в свободното придвижване може да включва до три забрани, които могат да бъдат налагани по отделно или кумулативно. Когато съдът налага повече от една забрана всяка от тях трябва да бъде определена точно в присъдата, като вид забрана и като продължителност.При налагане на забрана за посещение на места, райони и заведения те трябва да бъдат точно посочени в присъдата, като места, райони и заведения и определяне на продължителността на всяка една поотделно. При налагане на забрана за напускане на населеното място за повече от 24 часа е необходимо последното да бъде точно посочено в присъдата, включително и областта, в която се намира. Забраната за напускане на жилището, трябва да включва точния адрес на последното и периода от денонощието, за което се отнася, в интервал от време. При избора на забраните следва да се има предвид характера на извършеното престъпление, личността на дееца, възможността за извършване на ново престъпление, както и връзката между извършеното престъпление и свободното придвижване. Изпълнението на мярката се контролира чрез проверки от пробационният служител или определено от него длъжностно лице.Забраната за посещение на точно определените в присъдата места, райони и заведения би могла да обхваща забрана за посещение на увеселителни заведения, ресторанти, казина, игрални зали за хазарт, стадиони и други. Изпълнението на мярката се гарантира чрез обявяването на забраната в съответното поделение на МВР, на собствениците и длъжностните лица определени за достъпа на определените места. Разрешение за напускане на населеното място може да се даде на осъдения от пробационния служител в случаи по причини от личен или обществен характер (за не повече от 5 денонощия), за настаняване на лечение и за явяване на изпит в учебно заведение или във връзка със съдебни производства. При спешни случаи за лечение разрешението се дава от лекаря, оказал спешната медицинска помощ, който е длъжен незабавно да уведоми пробационния служител. Когато се налага отсъствието да продължи повече от 10 денонощия, пробационният служител съгласува разрешението за напускане с районния прокурор.
Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация, и/или програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция и/или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения. При изпълнение на пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие пробационният служител взема предвид оценката на риска, квалификацията, дефицитите в поведението, личностните особености, степента на образование, необходимостта от снижаване на риска от повторно извършване на правонарушение и желанието на осъдения.При организирането на курсовете за професионална квалификация се отчитат нуждите на пазара на труда и интересите на осъдените.Курсовете се организират от пробационната служба съвместно с териториалните органи на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. Програмите за обществено въздействие могат да бъдат развиващи и корекционни. Развиващите програми включват курсове за ограмотяване, придобиване на умения за намиране на работа, инструктивни беседи с представителите на социалните служби и полицията. Корекционните програми са насочени към промяна на нагласите, ценностите, поведението на осъдените и за преодоляване на зависимости.За организирането на курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие може да бъдат привличани неправителствени организации и доброволци. Пробационните служби съвместно с неправителствени организации може да участват в проекти за реализиране на пробационни програми и практики. Пробационните служби може да ползват специализирани услуги от физически и юридически лица за работа с осъдени. 
Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари При преминаване на друга работа изпълнението на поправителния труд продължава по новата месторабота. В 7-дневен срок от получаване на съдебния акт пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената от съда пробационна мярка поправителен труд, за продължителността на същата, за размера на удръжките и номера на сметката, по която трябва да се превеждат удържаните суми.Работодателят ежемесечно писмено уведомява пробационния служител за направените удръжки, като изпраща копие от съответния документ. Неуведомяването е нарушение на постановената пробационна мярка. Когато осъденият остане без работа, съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото, като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд. В този случай срокът на безвъзмездния труд може да бъде и под минимума по чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК. Тази разпоредбата се прилага и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми пробационния служител за новата си месторабота. Времето, през което не се внасят удръжките не се зачита за изпълнение на пробационната мярка поправителен труд.
Изпълнението на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото се организира от пробационния служител съвместно с длъжностно лице. Безвъзмездният труд се изпълнява в обекти, утвърдени от съответния пробационен съвет. Не се разрешава полагането на безвъзмезден труд в полза на физически лица, еднолични търговци и търговски дружества, с изключение на търговските дружества с държавно участие над 50 на сто. Безвъзмездният труд може да бъде положен в полза на граждани, пострадали от престъпления, с изрично съгласие от тяхна страна. При определянето на обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд, се отчитат трудовите умения, квалификацията и работоспособността на осъдения. На осъдения се възлага работа до три часа дневно в извънработно време или за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни.По време на годишен отпуск или ако осъденият е безработен, може да му бъде възложена работа за не повече от 10 работни дни. Надзорът върху осъдените по време на работа се осъществява от пробационния служител или от определено от него длъжностно лице.Със заповед на пробационния служител се определят обектът и продължителността на безвъзмездния труд в полза на обществото. Работодателят, при когото се полага бъзвъзмезден труд в полза на обществото, е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд. При трудова злополука пробационният служител съставя акт, който се изпраща в ГД "ИН". Пробационният служител регистрира полагането на безвъзмезден труд в отчетна книжка, в която се отразяват времето, мястото и продължителността на положения труд.Осъденият на безвъзмезден труд е длъжен да спазва правилата за вътрешния ред на обекта, където се полага, и да се отнася добросъвестно към възложената му работа.
За допуснати нарушения на постановените пробационни мерки осъдените могат да бъдат наказвани със бележка с устно предупреждение и с писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода. Заповедта за наказанието се издава от съответния пробационен служител след изслушване на нарушителя.Заповедта за наказание може да се обжалва пред началника на областната пробационна служба. Решението, с което се потвърждава наложеното наказание, може да се обжалва в 7-дневен срок пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чието решение е окончателно.Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да наложи друга пробационна мярка или да замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода.
Изпълнението на пробацията по отношение на непълнолетни осъдени лица се осъществява от специализиран пробационен служител на областната пробационна служба съвместно с инспектор от детската педагогическа стая. Специализираният пробационен служител, социален работник от отдела за закрила на детето, инспектор от детската педагогическа стая и педагогически съветник изготвят съвместно индивидуална програма за изпълнение на наложените пробационни мерки по отношение на непълнолетното осъдено лице, програми за обществено въздействие по отношение на непълнолетни осъдени лица;предложения до пробационния съвет и становища до съда в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Осъдените на пробация имат право на молби, жалби, сигнали и предложения. Жалби срещу дейността на пробационните служители могат да бъдат подавани до главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичане срока на пробационната мярка с най-дълъг срок. За приключване изпълнението на наказанието писмено се уведомяват прокурорът, ГД "ИН", съответното РПУ на Министерството на вътрешните работи, кметът на населеното място по последното местоизпълнение на наказанието. На освободения от изтърпяване на наказанието пробация се издава удостоверение, а по негова молба - и характеристика. Досиетата на изтърпелите наказание пробация се съхраняват десет години в съответните областни пробационни служби. След изтичане на този срок се предават в Държавния архивен фонд. 
Пробацията е най-доброто средство за ограничаване броя на затворната популация. Тя предлага механизми за контрол върху поведението на правонарушителя без изолирането му от естествената среда на живот и дейност. По този начин чрез пробацията се регулира притокът на нови осъдени в местата за лишаване от свобода. Пробационните мерки се налагат с цел да се въздейства позитивно върху правонарушителя и да се предотврати извършването на нови престъпления. Пробацията може да бъде определена като наказателна мярка, която включва в съдържанието си сериозен обем от правоограничения. Същевременно тя е хуманно средство за помощ и подкрепа на правонарушителя в обществото. Пробацията се налага от съда по "средата на пътя" на правонарушителя до затвора или от затвора до обществото. 
В съвременна Европа все повече се говори не за пробация , а за "обществени санкции и мерки". Това са санкциите и мерките, при които правонарушителят остава в обществото, които са свързани с известно ограничаване на свободата му чрез налагане на условия и/или задължения, и които се изпълняват от органи, определени за тази цел от закона. Реинтеграцията в обществото е важна цел за въвеждането на обществени санкции и мерки, и организациите работещи в тази сфера трябва да работят в партньорство с местните общности чрез въвличане на повече хора в супервизията на нарушителите или чрез партньорство в локална схема за превенция на престъпността.


   
  Димитър Манев

Използвана литература:
1. Наказателен кодекс
2. Закон за изпълнение на наказанията
3. Правилник за прилагане на закона за изпълнение на наказанията
4. Наказателно-процесуален кодекс





Допълнителен материал

Електронен мониторинг


В САЩ, Канада, скандинавските страни и най – вече в Швеция (електронно наблюдение е заложено и в проекта за нов ЗИН на България), се прилагат нов тип системи за интензивно наблюдение с помощта на специални технически средства (electronic monitoring). Става дума за една нова форма на “лишаване от свобода” т.е за нов поправителен контрол. Според шведския опит електронният мониторинг се прилага по отношение на специално подбрани затворници от категорията на лицата с повишен поведенчески риск. Оборудването се състои в предавател, имащ формата на гривна, която правонарушителят е длъжен да носи постоянно. Тази гривна контролира неговите движения непрекъснато, сигнализирайки за отклонения. Това означава, че по всяко време може да се установи местонахождението на лицето – в къщи, на работа или .....(посредством GPS технология). Оборудването е чувствително към алкохол, упойващи вещества и наркотици като при всяка констатация за тяхната употреба алармира съответната служба за контрол. Резултати от електронния мониторинг са положителни. 
От гледна точка на социология на наказателните институции електронния мониторинг може да бъде привидян като електронен паноптикум. Нова форма на поправителен контрол, възпроизвеждащ принципа на действие на Паноптикума, предполага автоматично действие на властта, което се основава на разделението на двойката “виждам – съм виждан”. Тук могат да бъдат различени две особености, които се появяват в сравнението между Класическия и Електронния паноптикум. Първо промяната в погледа, доколкото прекия асиметричен телесен поглед e подменен от опосредения асиметричен електронно-импулсен такъв (имам предвид електронните гривни). Като ефект от първата разлика мога да изведа и втората, а именно: самата паноптична власт влиза буквално и в самото тяло чрез индикаторите, които изследват веществата в самия организъм, на пример за алкохол, наркотици и т.н. Но този Електронен паноптикум флуидизира самото дисциплинарното пространство и то започва “невидимо” и “безпрепятствено” да пребивава в публичното пространство.
 Анализът на новите форми на лишаване от свобода пробация и електронен мониторинг, даващи положителни резултати по отношение на затворната популация и рецидивна престъпност поставя въпроса за изчерпването или за затварянето на дисциплинарната институция затвор. Въпрос кореспондиращ на въпроса за провала на затвора, но може би трябва да преобърнем проблема и да се запитаме на какво служи провалът на затвора; за какво са полезни тези различни феномени, които критиката постоянно разобличава; поддържане на престъпността, пораждане на рецидив......, организиране на затворна престъпна среда. Може би трябва да потърсим какво се крие под привидния цинизъм на наказателната институция, която след като е накарала осъдените да изтърпят наказанието си – продължава да ги следва чрез цяла поредица белязвания.