Образование на съвременното общество

Какво образование изисква съвременното общество? Индустриалното общество е дисциплинарно. То е основано от множество институции, които имат за цел да селекционират и разграничават индивидите. След осъществяването на тази селекция едни биват “изключвани”, а други обявявани за “нормални” индивиди. Чрез своите механизми на действие всички дисциплинарни институции имат за цел да “нормализират” - училището да направи от децата възрастни, болницата от болния здрав, затворът да превъзпита престъпниците. Масовото образование е “хитроумна машина”, изработена от индустриалното общество, за да произведе такъв тип възрастни, които са му нужни. Зад примамващата, “открита учебна програма”, чрез която масовото образование предлага познания по четене, писане, математика, история и други предмети стои една невидима или “скрита учебна програма”, която е далеч по съществена. У повечето индустриални нации тя се състои – от три курса: един по точност, един по послушание и един по монотонна повторяемост в труда. Целите на модерното образование са свързани с промени в икономиката и по – точно с индустриалния начин на производство. Този тип производство има нужда от “полезни” и “дресирани” индивиди. Експанзиращата власт на Нормата в модерното общество поглъща в себе си всякакви отклонения. Доколкото детето се оказва не – възрастен, болният – не – здрав, лудият – не – нормален, а жената – не – мъж, дотолкова всяко отклонение трябва да се окаже не – отклонение, да бъде нормализирано. Дисциплинарните технологии изцяло завладяват обществената структура, водейки индивида от една дисциплинарна институция към друга. Дисциплинарната власт е свързана с нормата, с нейното неспазване и отклоненията от правилата. Всяко отклонение, неспазване и несъответствие се санкционира. Попадайки в дисциплинарната институция индивидът бива нормализиран. В основата на дисциплинарното наказание стои поправянето, а негова основна цел е да намали отклонението. Наказанието в дисциплинарните институции е елемент на поощряване и санкциониране. Успехът на дисциплинарната власт се дължи на използването на прости инструменти: йерархичния поглед, нормализиращата санкция и една специфична процедура, която е резултат от тяхното комбиниране – изпитът. За да функционира тази власт тя трябва непрекъснато да наблюдава и санкционира. Дисциплинарното наказание има за цел да намали отклоненията т.е. то е поправително. Дисциплинарната власт е свързана преди всичко с Нормата – с нейното неспазване, с отклоненията: несъответствията, грешките, неспособностите, негодността на индивидите. Нейната основна цел е нормализацията: тя не възмездява, а предотвратява, превръщайки “външната принуда” във “вътрешни самозадръжки”. Целта е всички да си приличат и да са способни да извършват задълженията си. Властта на Нормата прониква вътре в телата на индивидите, за да бъдат “полезни” и “дресирани”. Индивидите биват непрекъснато класифицирани, диференцирани и санкционирани чрез изпити. Изпитът не е просто санкция на обучението, а негов постоянен фактор. В съвременното общество съществува свободата за избор и множествеността на перспективите. Те дават възможност на всеки човек сам да “подреди” своя живот като “мозайка“ с най-разнообразни парченца от различни култури и да сътвори един колаж. Всеки индивид изгражда своята “мозаична култура“, но това поведение не е случайно, то е продиктувано от механизма на съблазън. Тази съблазън не се стреми да налага универсалности, а напротив тя е многообразна, отворена за всеки отделен човек. Тя се съобразява с желанията и идентичността на всеки. Това е свят на все по-големи възможности за индивидуален избор и комбинации, позволяващ свободно движение и селекция. В модерността социалният контрол е свързан с налагането на определена перспектива към нещата. В класическата модерност се налага линейна перспектива, чисто рационалното, а чрез дисциплинарните технологии социалният контрол се вгражда в телата. При настъпилите процеси няма налагане на линейни структури, а множественост на перспективите и гледните точки, утвърдени от колажа. В него няма предостановена перспектива на гледане. Самият свят гледа – той консумира образите. Отношението между скорост, разстояние и време са откъснати от всякаква човешка съотнесеност в името на зрелището. Това е светът изцяло мотивиран от желанията на хората. Това е светът подчинен на съблазънта. Дисциплинарната власт отстъпва мястото си на нов тип социален контрол, който привидно произтича от самия човек. Но той не се вгражда в телата, а в желанията. Символната политика на медиите може да се мисли като онзи инструментализирал се публичен ред, който обслужва потребителският етос, като формира света на желанията и по този начин упражнява контрол директно в тях, вместо върху тях. Модерната държава, дисциплинарна по своя характер, формира дисциплинарни институти като училище, армия, затвор, болница, фабрика, в които непрекъснато се работи по усъвършенстването, възпитанието, оздравяването на човешкото тяло, увеличаването на неговата производителност, способност към послушание и изпълняване на команди. Образованието се явява част от тези дисциплинарни практики. То изпълнява нуждите на модерната държава. Неговата роля е да произведе “телата-машини” необходими за този тип държава.С развитието на държавите все повече обществото и образованието се обръщат към личността, към нейните желания, към свободата на избор, към свободното общуване, към неограничения достъп до информация. Този процес се характеризира с пълното скъсване с първоначалния период на модерното общество, демократично, почиващо на дисциплината, стремящо се към универсалност, моралистично, идеологично, служещо си с принуда. Институциите вече не налагат универсалности чрез принуда, а се съобразяват с мотивацията и с желанията на хората. Контролът от страна на държавата, чрез дисциплинарните технологии, е заменен от много по-фини механизми на контрол. “Дресирането” на хората в обществото вече не става чрез принудата и дисциплината, нито чрез възвишеност, а с помощта на самосъблазънта. Този нов принцип на властване е възможен в потребителското общество, в света на желанията, но той е невидим и се привижда, като че ли произтича от самите консуматори. Образованието е “обречено” на промяна в потребителското общество, но то се оказва обременено от тежестта на излишък от знания и невъзможността за бърза промяна. За да отговаря на променящото се общество то също трябва да започне да “съблазнява”. Едно образование е обречено да бъде от вчерашния ден, т.е. да е предварително остаряло, ако се преподават знания, които са вече остарели. Променя се и ролята на преподавателя, като надзираващ и етикетизиращ. Изборът на учебник не е задължителен, а може да се ползват всякакви източници. Училищните програми, а и самите училища не могат да задържат учениците в своите граници. Появата на интерактивните технологии е условие за получаване на незабавно и съвсем ново знание и информация. Обучението чрез интерактивните технологии позволява едно постоянно учене на хора от всички възрасти. Образованието “online” позволява обучение без да се напуска работното място. Това са курсове и преквалификации, които позволяват набавянето на най – актуално знание. То се осъществява чрез интернет и е свободно за всички желаещи. То е глобално и неговият принцип на привличане на учащи е отново принципът на съблазънта. Появяват се нови източници на знание, които са информационни и развлекателни, а и отделните индивиди, чрез интерактивните технологии, се самоопределят като носители и производители на знание. Постепенно училището загубва монопола си върху образованието за сметка на нарастването на образователните функции на други институции, например на средствата за масова комуникация. Знанието и информацията са новия тип богатство. Неравностойният достъп до тях усилва неравенствата в обществата. Достъпът до образование и информация увеличава шансовете на индивида, групите, обществата за успех, социалноикономическо развитие и мобилност. Лишените от образование, информация и интелектуален капитал са обречени на локалност и самозатваряне. Съществуването на образователната система зависи от начина й на промяна, която трябва да отговаря на изискванията на новото общество. Потребителското общество и свръх индивидуалността са в противовес на произвежданите от масовото образование “покорни”, “полезни” и “дресирани” индивиди. Дисциплинарните технологии, така характерни за модерната държава, са в разрез със съществуващите механизми в съвременното общество. Изброените характеристики, на които се гради модерното образование, започват да изчезват. Навлизането на интерактивните технологии предполага и навлизането им в образователната система. Активното използване на интернет в целия свят е началото на превръщането на обществото във виртуално. Водеща роля в него заема притежанието на информация и знание. В модерното общество те се получават от образованието, а в информационното не могат да се получат “на готово”, защото непрекъснато се променят. Новото общество разделя индивидите на два типа: на консуматори (лаици), подчинени на съблазънта и притежатели на информацията, които произвеждат тази съблазън. Образованието не може да предложи актуално знание и информация т.е не може да “произвежда” добре информирани граждани, ето защо то става “производител” на потребители (лаици). Притежателите на информация, за да бъдат винаги такива трябва непрекъснато да актуализират своите знания и умения чрез новите интерактивни технологии за обучение. С промяната на обществото паралелно се наблюдава и развитието на процеса на индивидуализация, подпомаган от потребителското общество. Това е едно общество, в което отношението на хората към всичко заобикалящо ги може да се характеризира като “истинско безразличие”. Вълната на безразличието е заляла всичко и е освободила институциите от предишното им величие и същевременно от тяхната власт и емоционално въздействие.Безразличието непрекъснато се увеличава. Димитър Манев